През 1989 г., когато Министерството на здравеопазването и социалните услуги на САЩ публикува публичен доклад, в който се посочва, че до една трета от всички тийнейджърски самоубийства са извършени от гей младежи, имаше вълна от медийно внимание и спекулации около нарастващите нива на тийнейджърски самоубийства, извършени от Лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални младежи. Предполага се, че данните показват, че тези млади хора са склонни да се самоубият поради сексуалната си ориентация.
Когато едно университетско проучване, публикувано в American Journal of Public Health, съобщава, че „хомосексуалните или бисексуалните момчета от прогимназията са 7 пъти по-склонни от хетеросексуалните момчета на същата възраст да съобщават за опити за самоубийство“, същото проучване съобщава, че сред тийнейджърките хомосексуалността и бисексуалността не са значими фактори при опити за самоубийство, суицидни мисли или суицидни намерения. Тези открития ясно показват, че сексуалната ориентация не предразполага индивида към суицидни мисли или действия. Те откриха, че фактори като вербален и физически тормоз, злоупотреба с вещества или изолация от връстници поради това, че са сексуално „различни“, допринасят за високия процент на самоубийства.
Ново изследване разкрива, че нарастващият процент на самоубийства сред ЛГБТ младите възрастни има по-малко общо със статуса им на „малцинствена сексуална ориентация“, а всичко свързано със социалната стигма и негативните обществени реакции, с които ЛГБТ тийнейджърите се сблъскват ежедневно в резултат на пола изразяване извън приетите ни норми. Последователните изследвания през последните няколко години показват, че ЛГБТ младежите са непропорционално тормозени и че ефектите от този тормоз увеличават риска от самоубийство, което продължава и в зряла възраст.
Медиите изиграха голяма роля в установяването на нашите културни погрешни схващания относно случаите на самоубийство сред сексуалните малцинства, като публикуваха изолирани случаи на свързани с тормоз ЛГБТ самоубийства. Медиите трябва да действат отговорно в своите репортажи, за да не намекват, че самоубийството е естествен отговор сред ЛГБТ тийнейджърите на тормоз и по този начин да увековечават погрешните възприятия на тази малцинствена група. Те трябва да внимават да не наблягат на детайли, които действително могат да увеличат разпространението на риска.
Всъщност обстоятелствата и условията, които карат индивида да се самоубие, са изключително сложни. При ЛГБТ младежите обаче разбирането на динамиката на социалните и семейните условия, които са последователни сред докладваните случаи на самоубийство или опит за самоубийство в тази група, е от решаващо значение за превенцията. Именно нетолерантността на нашата култура към хомосексуалността, която често е насилствена, кара много тийнейджъри да обмислят самоубийство и тревожен брой да посегнат на живота си. Популярното предположение, че един ЛГБТ индивид по своята същност е изложен на риск от самоубийство, е доказателство за неспособността на нашата култура да разбере или приеме различията в сексуалната ориентация или сексуалното изразяване. Нашата нетърпимост се отразява в инцидентите, при които тези хора са насочени и тормозени поради предполагаемата им сексуална ориентация или защото не отговарят на приетите очаквания на пола. Като се възприемат като различни и като предизвикателство към обществена норма, те често са остракизирани и дискриминирани. Следователно, в нашето разследване на по-високия процент на самоубийства сред ЛГБТ юноши, не трябва да търсим причината в тях, а в себе си и нашата стигматизация спрямо тях, защото ги възприемаме като „различни от нас“.
От: Маделин Ромеро