Едно от най-големите предизвикателства за нас като родители е да си спомним, че нашите деца не са ние. Въпреки факта, че идват от нас, че споделят нашия генетичен състав и че са оформени от емоционалната среда, в която ги отглеждаме, те не са ние. Нашите деца са отделни хора със собствен опит в живота, както всеки от нас е отделен човек със собствен опит, независим от тях.
Нашата свръхидентификация с нашите деца е практически втора природа. Например, като дете се местих често и винаги бях „новото дете“ в училище. Всеки първи ден в ново училище беше травматичен за мен: щяха ли децата да ме зяпат? Щяха ли да ми се подиграват? Ще играят ли с мен в междучасието? С кого бих обядвал? Когато оставих дъщеря си на първия й ден в ново училище, сърцето ме болеше за нея. Искаше ми се да мога да бъда там с нея, да я приютя от ужасното преживяване. Но онзи следобед, когато я взех, тя се втурна към колата, препълнена от вълнение за децата, които бе срещнала, и за забавлението, което прекара. Очевидно тя не беше аз.
Хубаво е, когато някой направи комплимент на детето ви и след това добави: „Ябълката не пада далеч от дървото!“ Въпреки това в тази ябълка има семена за съвсем различно дърво. Отговорността на родителя е да подхранва тези семена и да улеснява растежа на това различно дърво. Проблемът е: как можем да разберем дали прекалено се идентифицираме с децата си? Как можем да сме сигурни, че виждаме всеки от тях като негов собствен човек?
Въпросът, който трябва да си зададем е: Колко добре наистина познавам детето си? Какви са специфичните интереси, страсти, качества, странности, особености и недостатъци, които изграждат този конкретен човек? Следният въпросник е предназначен да ви помогне да отговорите на тези въпроси.
Инструкции: Помислете за детето си и отговорете на следните въпроси. Не обсъждайте въпросите с детето си и не го питайте за отговорите. Отговорите трябва да идват от вашите наблюдения върху детето. Ако нямате отговор, тогава го/я наблюдавайте по-внимателно.
Помислете върху тези въпроси, преди да им отговорите. Не давайте автоматичен отговор (като: Тя е толкова предизвикателна! Той не е признателен!). Не отговаряйте само от опита си с него или нея. Не отговаряйте от опита от собственото си детство. Опитайте се да си представите как той или тя преживява живота; какво трябва да е да си той или тя. Не бързайте със списъка с въпроси; отделете време да обмислите каквито и мисли да са стимулирани от тях. Позволете си да се чудите защо детето ви се чувства по определен начин. Позволете си да съчувствате на детето си в живота му.
Бебе, малко дете или дете в предучилищна възраст:
Дете: име, възраст, пол
Кои са любимите дейности на вашето дете?
Какво го/я кара да се смее?
Коя е любимата му/нейната книга?
Коя е неговата/нейната любима песен?
Кой е любимият му/й филм?
Коя е неговата/нейната любима играчка?
Коя е любимата му/нейната игра?
Как се чувства вашето дете с членовете на вашето семейство?
Кой харесва той/тя?
При кого той/тя отива лесно?
От кого той/тя избягва?
Кого ревнува той/тя?
Как се чувства той/тя с вашия партньор?
Как се чувства той/тя с теб?
Той/тя предпочита ли един от вас пред другия?
Как се чувства вашето дете за себе си?
Критичен ли е той/тя към себе си?
Той/тя чувства ли се неуверен във всяка ситуация?
Той/тя чувства ли се някога срамежлив/а?
Той/тя изпитва ли някога страх?
Когато той/тя сънува кошмари, за какво са те?
Какви са неговите/нейните мисли за смъртта?
Напишете описание на вашето дете.
Когато описвате това малко дете, помислете за чертите, които се радвате да видите да се появяват в неговата/нейната личност. За да запазите обективност, не го/нея наричайте свой син/дъщеря или дете. Когато пишете това, просто се обръщайте към него/нея с неговото/нейното име.
Дете в училищна възраст:
Дете: име, възраст, пол
Какви са интересите на вашето дете?
Кои интереси са същите като вашите?
Които са различни; интереси, които не бихте могли да мечтаете да споделите след милиони години?
Кои са същите като интересите на вашия партньор?
Които са различни както от вашите, така и от тези на партньора ви; за разлика от всеки друг в семейството?
С кои интереси се чувствате добре?
Кое се чувствате неудобно или не одобрявате?
Смятате ли някое за загуба на времето на вашето дете? Ако да защо?
Как се чувства вашето дете в семейството?
В кои периоди от детството си той/тя е бил щастлив?
Какви бяха обстоятелствата, които го/я направиха щастлив?
В кои моменти той/тя е бил тъжен, отдръпнат, депресиран?
Какви бяха обстоятелствата, които го/я направиха нещастен?
Как изглежда той/тя се чувства сега?
Какви са обстоятелствата, които причиняват това днес?
Как се чувства вашето дете с членовете на вашето семейство?
С кого той/тя обича да излиза?
С кого се шегува той/тя?
На кого той/тя се доверява и с кого разговаря лично?
С кого влиза в битки?
Кого ревнува той/тя?
С кого той/тя се чувства неудобно?
Кого избягва той/тя?
Какво чувства той/тя към вашия партньор?
Какво чувства той/тя към теб?
Как се чувства той/тя относно отношенията между вас и партньора ви?
Как се чувства вашето дете извън семейството?
Той/тя има ли приятели? Добри ли са един към друг?
Той/тя харесва ли училище?
Той/тя чувства ли се добре с връстниците си?
Той/тя чувства ли се смутен в училище?
Как се справя той/тя академично?
С какви предмети той/тя има проблеми?
Какви предмети харесва той/тя?
Има ли предмети, към които той/тя изпитва особен ентусиазъм?
Има ли ситуации в училище, които го/я притесняват?
Ако това е приложимо: Как се чувства вашето дете с момичета/момчета?
Той/тя излиза ли?
Той/тя чувства ли се добре с момичета/момчета?
Той/тя чувства ли се притеснен и неспокоен с момчета/момичета?
Той/тя има ли сексуална връзка?
Какво чувства той/тя към себе си сексуално?
Как се чувства вашето дете за себе си?
Той/тя чувства ли се несигурен по някакъв начин?
Критичен ли е той/тя към нещо за себе си?
Какви са неговите/нейните самоатаки?
Какви са личните ограничения, с които той/тя се бори?
Какви са неговите/нейните мисли за смъртта?
Напишете описание на вашето дете.
Опитайте се да го напишете като обективен, състрадателен наблюдател. Не го/нея наричайте свой син/дъщеря или дете. Когато пишете това, просто се обръщайте към него/нея с неговото/нейното име.