Зигмунд Фройд е наричал депресията гняв, обърнат навътре. Докато много хора може да смятат това за прекалено опростен подход към най-разпространеното психично разстройство в света, няма съмнение, че гневът играе важна роля в депресията. Като един проучване от 2016 г. установи, че когато става дума за емоционални разстройства като цяло, наличието на гняв има „отрицателни последици, включително по-голяма тежест на симптомите и по-лош отговор на лечението“. Изследователите заключават, че „въз основа на тези доказателства гневът изглежда е важна и недостатъчно проучена емоция в развитието, поддържането и лечението на емоционални разстройства“. Що се отнася конкретно до депресията, науката изглежда допълнително подкрепя теорията на Фройд, показвайки все повече и повече как гневът допринася за симптомите. Обединеното кралство проучване от 2013 г. предполагат, че навлизането навътре в себе си и обръщането на гнева към себе си допринася за тежестта на депресията.
След като работих с депресирани клиенти повече от 30 години, тези констатации не бяха изненадващи за мен. Много от хората, с които съм работил и които се борят с депресия, също споделят общата борба да обърнат гнева си върху себе си. Колкото и да се опитвам да помогна на клиентите си да изразят гнева си, вместо да го поемат и обърнат навътре, свидетелствам от първа ръка колко често е трудно за хората да прекъснат този процес. За тях е предизвикателство да разпознаят гадния начин, по който се отнасят към себе си; те са значително по-критични към себе си, отколкото към другите.
Хората, които страдат от депресия, често имат интензивни критичен вътрешен глас които увековечават чувствата на недостойнство и срам. Когато слушат този вътрешен критик, те не само се чувстват по-депресирани, но и им е много по-трудно да се противопоставят на депресията си. Това включва действия срещу техните критични вътрешни гласове, предприемане на положителни действия, които биха могли да им помогнат да се почувстват по-добре за себе си (като ангажиране в дейности, които харесват), и да бъдат по-социални.
Да се ядосваме на тези „гласове“ може да бъде освобождаващо, но това означава да се свържем с основните си чувства на гняв, вместо да го насочваме към себе си. Д-р Лес Грийнбърг, основателят на емоционално фокусираната терапия, описва важна разлика между адаптивния и неадаптивния гняв. Гневът е адаптивен отговор, когато ви мотивира към решителни действия, за да прекратите нарушението. Например, когато може да се почувстваме ядосани от жестокия начин, по който се отнасяме към себе си днес, ние сме във връзка с нашия адаптивен гняв и се чувстваме сякаш сме на своя страна. Ако се оставим да почувстваме и изразим адаптивен гняв, това може да ни помогне да се почувстваме по-малко обременени, по-свободни и в по-голяма връзка с истинското си аз.
Дезадаптивният гняв, от друга страна, ни влияе негативно. От една страна, това може да допринесе за чувството, че сте жертва, нацупено или заклещено в чувството, че сте онеправдани. Примери за неадаптивен гняв, обърнат навътре, могат да включват чувство на прекалено критичност към себе си, мразене на себе си или виждане на себе си като безсилни, жалки или безпомощни. Като цяло дисфункционалните реакции, които са резултат от неадаптивен гняв, се основават на емоционална схема от травматични преживявания в нашето минало. Често нашият критичен вътрешен глас е в основата на неадаптивния гняв, карайки ни да останем в състояние на разочарование и страдание.
Почти можем да усетим разликата между неадаптивния гняв, който ни повлича надолу и по-дълбоко в състояние на тревожност или депресия, и адаптивния гняв, който ни освобождава от тежко бреме, облекчава ни емоционално и допринася за предприемането на конструктивни действия. Въпреки че може да ни е страшно да се сблъскаме с тези по-дълбоки, основни емоции, трябва да имаме достъп до адаптивни емоции, за да трансформираме нашите неадаптивни емоции. Това може да бъде жизненоважен процес, който ни помага да се справим с депресията.
един проучване от д-р Грийнбърг, показа, че емоционално фокусираната терапия може да трансформира неадаптивната емоция чрез процеса на изразяването й и предизвикване на отговор на адаптивна емоция, т.е. адаптивен гняв. Този подход е особено ефективен при подобряване на депресивните симптоми, междуличностния дистрес и самочувствието. Като д-р Грийнбърг описано това, процесът „цели в рамките на емоционално настроена емпатична връзка да получи достъп и да трансформира обичайните неадаптивни емоционални схематични спомени [артикулирани като критични вътрешни гласове], които се разглеждат като източник на депресията“. Следователно трансформирането на тези неадаптивни емоции може да бъде един от ключовете за борба с депресията.
Нашият подход за трансформиране на гнева, обърнат навътре, който има някои прилики с подхода на Грийнбърг, е да накараме човека да изрази критичните си вътрешни гласове, сякаш някой друг му казва тези гневни мисли. Ние също насърчаваме човека да изрази чувството зад мислите. Често, когато хората правят това, те изразяват много гняв към себе си. Чрез изричането на мислите във второ лице (като изявления на „ти“), те започват да се отделят от своите сурови, критични нагласи и често имат прозрения за това откъде идват тези мисли. Това подготвя сцената за тях да „отвърнат“ на тези атаки и да застанат на своя страна. Целта също така е да се помогне на човека да развие повече състрадание към себе си и по-мила, по-реалистична гледна точка към себе си.
Докато екстернализираме негативните си мисли и съпътстващия ги гняв, можем по-добре да се противопоставим на вътрешния си критик и да заемем състрадателна позиция към себе си, като се отнасяме към себе си така, както бихме се отнасяли към приятел. Това не означава да отричаме нашите борби и неуспехи, но означава да прегърнем практиката на самосъстрадание. Самосъстрадание, както е дефинирано от изследователя Кристин Неф, включва три ключови елемента: доброта към себе си, внимателност и осъзнаване на общата човечност. Проучване показа, че практиката на самосъстрадание може значително да намали депресивното настроение. Като един проучване Посочено е, че неадаптивните или ирационални вярвания са в основата на развитието на депресия, но когато високите нива на самосъстрадание помогнаха да се противодействат на тези негативни мисли, вече нямаше значителна връзка между ирационалните вярвания и депресията. Същото това проучване показа, че „особено компонентът на самочувствието на състраданието към себе си смекчава връзката ирационално убеждение-депресия“. По този начин основната цел за някой, който се бори с разрешаването на емоциите си около депресията, е да се лекува и да гледа на чувствата си така, както биха го направили на приятел. Не става дума за това да се самосъжаляваме, а за това да се чувстваме силни и достойни и по-малко да се страхуваме да правим грешки.
В крайна сметка, приемането, че гневът играе роля в нашата депресия, трябва да бъде овластяващ инструмент в борбата ни да се почувстваме по-добре. Когато хората изразяват гнева си навън по здравословен адаптивен начин, те се чувстват по-малко депресирани. Достъпът до и изразяването на този гняв не е въпрос на поведение, експлозивност или чувство на горчивина към заобикалящата ни среда. Всъщност това означава точно обратното. Това е акт на отстояване на себе си и приемане, че не сме тези, които нашите „гласове“ ни казват, че сме. Това е процес на изправяне пред нещата, които ни нараняват, но също и изправяне срещу вътрешния враг, който всички притежаваме, който ни тласка по-дълбоко в нашето страдание. Колкото повече можем да вземем собствената си страна и да се противопоставим на склонността си да обръщаме гнева си върху себе си, толкова по-състрадателни и живи можем да се почувстваме, посрещайки всяко предизвикателство, включително депресия.