За повечето от нас гневът може да бъде смущаваща тема. На едно или друго ниво гневът предизвиква у всекиго известна доза страх. Страхуваме се някой да ни се ядоса и се страхуваме, когато се ядосваме на някой друг. Дори се притесняваме, когато не сме пряко замесени и просто наблюдаваме как двама души се ядосват един на друг. Без значение какви са обстоятелствата, гневът е неприятна емоция и повечето от нас биха го избегнали веднага.
Но не можем, защото гневът е една от нашите най-присъщи човешки емоции. Според Американска психологическа асоциация , „Гневът е напълно нормална, обикновено здравословна човешка емоция. Но когато излезе извън контрол и стане разрушително, може да доведе до проблеми – проблеми на работното място, в личните ви отношения и в цялостното качество на живота ви.“ Всеки от нас изпитва известна доза гняв. Това е естествен отговор на чувство на неудовлетвореност, заплаха, насилие или загуба. Помага ни да защитим себе си и тези, които обичаме. Позволява ни да знаем какво има значение за нас. Трябва да можем да приемем гнева, който изпитваме. Хората често имат проблеми със себе си, защото бъркат чувствата си с действията си. Те се осъждат, защото се чувстват ядосани. Докато не е приемливо даразигравам сегняв, напълно приемливо е даПочувствай гои да имате гневни мисли.
Без значение какво, когато сте ядосани, разпознайте го. Физиологичните признаци на гняв са стиснати юмруци, стегнати мускули и режим на битка или бягство. Приемете, че сте ядосани и бъдете любопитни за това. Когато изпитате гневна мисъл или чувство, не го етикетирайте като лошо или се опитвайте да отречете неизбежната емоция зад него. Като потискаме гнева си, можем да увеличим рисковете от стрес и депресия, както и други психически и физически проблеми. Депресията често е гняв, обърнат навътре; поемаме гнева, който не искаме да изпитваме към някой друг, и го обръщаме върху себе си. Приемайки гнева си, можем да се научим да наблюдаваме емоциите си, да контролираме реакциите си и в крайна сметка да вземем рационално решение за това как искаме да действаме.
Когато признаем гнева си, можем да започнем пътуването към разбирането на неговия истински източник. Ако гневът ви е силен, намерете здравословен начин да освободите гнева си, така че да не тлее или контролира вашите мисли и поведение. Тогава се запитайте защо реагирам толкова силно на тази ситуация? Фокусирайте се върху себе си. В много случаи, когато изпитвате емоция с голяма интензивност, единственият й източник рядко е един човек или събитие, което в момента изглежда ви кара да страдате. Всъщност, когато имате прекалено силна реакция, това най-вероятно е свързано с миналото. Нашето минало влияе върху начина, по който възприемаме нещата. Следователно, част от сегашния ни гняв е към реална ситуация, а част е за нещо от много отдавна, тъй като настоящите обстоятелства могат да предизвикат емоции от нашата история.
Като деца бяхме в позиция на уязвимост и зависимост, разчитайки изцяло на нашите родители или попечители за нашето оцеляване. Дори и най-перфектните родители не могат да го правят правилно през цялото време и да бъдат настроени към всяка наша нужда във всеки момент. В екстремни случаи, когато има физическо или вербално насилие, децата са травматизирани. Но те също страдат от дистрес в по-фини на пръв поглед моменти на неразположение, когато родителите не реагират и емоциите на децата са погрешно разчетени или пренебрегнати. Тези ранни преживявания могат да оставят неразрешени емоции, които остават дълбоко вкоренени в нас като възрастни. След това те се задействат от по-късни преживявания.
Когато почувствате, че гневът се натрупва във вас, помислете за начините, по които са се отнасяли към вас като дете. Как може това, което чувствате в момента, да е отражение или реакция на нещо от вашето детство? Родителският шеф предизвиква ли стари чувства, че е порицан или наказан? Напомня ли ви отхвърлящ партньор за ранна небрежност от страна на родител? Помислете как реагирате на децата си, когато се държат лошо. Смятате ли, че казвате същите думи, които сте мразели родителите ви да ви казват, когато са били ядосани?
Когато се чувстваме ядосани, трябва да намерим начин да се справим със силната емоция, без да действаме по разрушителни начини, да й позволяваме да ни завладее или да се мразим за нея. Когато се въздейства импулсивно, гневът може да доведе до големи негативи: спорове с партньори, избухвания към децата ви и безброй саморазрушителни поведения, всички от които водят до нещастни резултати и вина. Поради тези причини, когато усетите, че гневът ви започва да кипи, препоръчително е да направите крачка назад и да се отдалечите от утежняващата ситуация. Почувствайте гнева си напълно, след това помислете как трябва да действате от гледна точка на най-добрия си интерес и интереса на замесените и накрая вземете рационално решение как искате да се справите с него.
Когато сте в този процес на признаване на гнева си, не се отклонявайте, като изграждате дело срещу когото и да било. Това е особено вредно за романтичните връзки, където хората могат да изпаднат в проблеми с пресмятането, като трупат лошо отношение от оплаквания към партньора си, вместо да живеят в момента и да се справят с текущите проблеми. Това ще ви помогне да поддържате по-балансирана, реалистична гледна точка.
Родителските техники също са чувствителни, когато става дума за гняв. Когато се чувствате ядосани на детето си, не позволявайте на гнева ви да ви завладее. Отделете време да се успокоите и да се справите рационално и състрадателно със ситуацията. Кажете на детето, по силен и прям начин, че не ви харесва как се е държало. Въздържайте се да бъдете прекалено неприятни или критични. Ако в крайна сметка си изпуснете нервите или кажете нещо, за което съжалявате, извинете се и обяснете, че сте изпуснали нервите си и не ви харесва как сте се държали. Осъзнаването на прекомерните реакции, свързани с миналото ви, ще ви позволи да реагирате правилно, когато дисциплинирате децата си.
Преди всичко никога не се нападайте, защото сте се ядосали. Дори и да го „загубите“, имайте състрадание към себе си. Гневът е объркана емоция, с която всеки се бори. Това отношение ще ви позволи да изпитате състрадание към другите, когато се борят с гнева си. Независимо дали сте партньор, съпруг, дете или шеф, най-доброто решение е да имате съпричастност към тях и състрадание към себе си, докато се справяте с тази мощна и предизвикателна емоция.